Източници на емисии във въздуха.

Източници на емисии в атмосферния въздух.

Според някои класификации източниците на емисии в атмосферния въздух (емитери) се поделят на антропогенни (изкуствени - вследствие на човешка дейност) и естествени (природни процеси). Към антропогенните се отнасят преди всичко горивните инсталации, транспортните средства и промишлените предприятия. Делът им се изменя в зависимост от сезона, географското положение и степента на индустриализация.

Според количеството на изпусканите замърсявания в атмосферата, промишлеността не заема доминиращо място.  Тя обаче е причина за възникването на високи локални концентрации на вредни вещества. Това определя сложността и важността на борбата с този проблем.  Като източници на емисии, горивните инсталации за производство на енергия играят роля главно през студения период на годината и има предимно регионално значение.

Димни газове от горивни инсталации.

Важна роля има обстоятелството, че димните газове от горивните инсталации в повечето случаи се изпускат през ниски комини, което, особено при отсъствие на интензивен вертикален въздухообмен, води до значително замърсяване на приземните въздушни слоеве ( „приземен слой” е на височина до 100 м от повърхността на земята (Закон за чистотата на атмосферния въздух)

Емисиите, които се образуват при процесите на горене са от прах, катрани, сажди, серни и азотни окиси, флуороводород и др. Количеството на изпусканите аерозоли пък зависи от пепелното съдържания на горивото и количествата на неизгорелите твърди частици – кокс и сажди. Неизгорелите вещества са най-много по време на пускане на инсталацията в действие – запалването й, тъй като температурата е ниска, а тягата недостатъчна.

Съдържание на сяра.

Количеството на сярата, съдържаща се в горивото, което се отделя с димните газове под формата на серен диоксид SO2, нараства, ако съдържанието на сяра във въглищата е по-високо. Така например, ако съдържанието на сяра във въглищата е под 0,5%, в твърдите остатъци от изгарянето (пепел, шлака) се задържат 40-70% от сярата, докато при съдържанието на сяра над 0,5% се задържат само 20-40% от първоначалното количество сяра.

Отпадъчни газове.

Емисиите при изгарянето на различни видове горива се различават в стойностите си в зависимост от състава на горивото и от начина на изгарянето. Най-минимално е обременяването на околната среда при производство на енергия чрез използване на природен газ.

Една твърде важна, а в някои случаи преобладаваща част, най-вече в градовете, се пада на отпадъчните газове от моторните превозни средства, било с бензинови или дизелови двигатели. "Отпадъчни газове" са съдържащите замърсители газове, чието окончателно изпускане в се извършва организирано, т. е. през изпускащо устройство (комин или пречиствателно съоръжение (Закон за чистотата на атмосферния въздух).

Отпадъчни газове от моторните превозни средства.

В сравнение с автомобилния, въздушния и останалите видове транспорт имат второстепенно значение като източници на емисии в атмосферния въздух. Количеството и съставът на отпадъчните газове, отделяни от моторните превозни средства зависят от:
  • • Вида на двигателя – използвано гориво, приготвяне на сместа гориво - въздух и нейното разпределяне, начин на изгаряне, големина и оформяне на горивната камера;
  • • Състоянието на двигателя – чистота на входните и изходните отвори;
  • • От начина на движение – обороти, състояние на пътищата, транспортна плътност, регулировка.

Състав на отпадъчните газове.

Разнообразното действие на факторите, които влияят върху състава на отпадъчните газове е причина да не съществува режим на работа с минимална емисия. Тяхното количество зависи от характера на предприятието, неговия производствен капацитет, технологията, използваните суровини и получаваните продукти. Най-големите емитери (емитенти) са:
  • • Металургична промишленост – тук се включват агломерирането и пърженето на руди; производството на феросплави; заводите за производство на цветни метали;
  • • Инсталации за производство на твърди и течни горива – брикетиращи фабрики; инсталации за газификация на въглища; нефтопреработващите заводи;
  • • Инсталации с употреба на органични разтворители – например производство на мебели, обувки, фармацефтични изделия, продукти за нанасяне на покрития (бои, лакове, мастила, лепила), печатане, рафиниране на растителни масла, преработка на каучук, пребоядисване на автомобили, импрегниране на дървесина, химическо чистене и др.
  • • Предприятия за производство на строителни материали и силикатна промишленост – производство на цимент, фина керамика и др.
  • • Депа за битови отпадъци, които генерират метан и т.н.

Класификации на източниците на емисии.

Освен горната класификация, съществува и друга, според която източниците на емисии се разделят на организирани и неорганизирани (разсредоточени), на подвижни и неподвижни (стационарни) според начина на изпускането на замърсителите в атмосферния въздух и като цяло в околната среда.

По смисъла на Законa за чистотата на атмосферния въздух:
  • "Организирано изпускане" е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство - комин, канал и др.
  • "Неорганизирано изпускане" е това, при което в изпускането става разсредоточено от дадена площадка - товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др.
--------------------------------------------------

Какво трябва да разбираме под понятията емисия?

Какво е емисия?

От гледна точка на околна среда емисията се разглежда като пряко или непряко изпускане на вредни вещества (замърсители) , вибрации, топлинни лъчения или шумове в атмосферния въздух, водите или почвите в рамките на дадена инсталация. Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник (емитент).

Емисията се определя като маса на даден замърсител за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия и се измерва:
  • - в mg замърсяване за m³ димен газ, отпадъчен въздух или отпадъчна пара (mg/ m³) или в обемни %, т.е. като концентрация;
  • - в g или kg замърсяване за час (g/h или kg/h), т.е в количество веществата, изпуснати от даден източник за единица време.

Какво е имисия?

Всяка емисия има като последица имисия – образуваната концентрация на отделяните в околната среда вещества в непосредствена близост до обекта, върху който те въздействат – до 1,5 м височина над земната повърхност или над горните части на растенията или до 1,5 м отдалеченост от сградите и съоръженията.

Емисията се измерва:

  • - общо в mg (милиграм) респ. μg (микрограм) замърсяване за m³ (mg/ m³, μg/ m³);
  • - при прахове – в брой на праховите частици в сm³ (N/ сm³);
  • - в mg или g прах в m³ (mg/ m³, g/ m³);
  • - в g прах, утаен върху 1 m² повърхност за определен интервал от време (g/ m²).
  • - при газообразни примеси и в части от милион ppm (parts per million); респ.:
  • - в сm³ газообразен примес за m³ (сm³/ m³);
  • - в части от билиона ppb (parts per billion);
Под m³ следва да се разбира 1 m³ въздух.

По-удобно е съдържанието на газообразните замърсители да се изразява в обемни отношения, тъй като в този случай не е необходимо да се има предвид моментното състояние на температурата и налягането на въздуха, докато отношението mg/ m³ е променливо и следва да се приведе към нормални условия.

"Въздух при нормални условия" е приведеният към налягане 1013 хектопаскала и температура нула или двадесет градуса по Целзий в зависимост от нормативно установените изисквания след корекция за съдържание на влага.

Измерване на течни и твърди замърсяващи вещества.

За течните и твърдите замърсяващи вещества представянето на концентрацията им в обемни единици няма смисъл, тъй като токсичното действие зависи от масата, а не от обема на веществата. При необходимост от преизчисляване на двата показателя може да се използват следните формули (обемът в тях е приведен към нормални условия):
  • ppm = mg/m³ * ( моларен обем / молекулна маса )
  • mg/m³ = ppm * (молекулна маса / моларен обем )
Моларният обем на газовете се приема за 22,40.

Обемът V на даден газ при определена температура tºС и налягане P mm Hg се преизчислява в обем при нормални условия V0 като се използва законът на Бойл – Мариот – Гей –Люсак:

V0 = V*P / P0(1+ɑt), където
  • P0 е нормалното налягане, 760 mm Hg;
  • ɑ - коефициентът на обемно разширение.

При емисионни измервания обикновено температурата на и атмосферното налягане не се вземат предвид, а се дава „ефективният” обем въздух, взет за изследването. При емисионни измервания резултатите се привеждат към нормални условия, а най-често те се пресмятат по отношение на сухия отпадъчен газ. Такъв подход е необходим, тъй като при висока температура отпадъчните или димните газове променят силно обема си.
--------------------------------------------------

Какво знаем за въглеродния диоксид СО2 и за какво се използва той?

Място на въглеродния двуокис в околната среда.

Въглеродния диоксид е съставна част от атмосферния въздух и има изключително значение за баланса на околната среда и живота върху планетата. Представлява по-тежък от въздуха безцветен газ, с леко възкисели миризма и вкус. При стайна температура, при налягане около 6 MPa (мегапаскала) се втечнява.

Съхранява се в черно боядисани стоманени бутилки. Рязкото разширяване на газа, което съпътства бързото отваряне на вентила на бутилката, води до значителното му охлаждане и дори до замръзването му до бяла, снегоподобна маса. Това е т.нар. „сух лед”.

Използване на "сух лед" - замръзен въглероден диоксид.

Сухия лед се използва в лабораторната практика за работа при умерено ниски температури и поддържане на постоянни температурни условия. CO2 не поддържа горенето на повечето горива. Активни метали, като например магнезий, горят в атмосферата на CO2.

Малки количества оксид, разтворени в кръвта, възбуждат работата на дихателния център. Затова едно минимално количество от този газ трябва да присъства във въздуха за дишане. По-големи количества обаче действат задушаващо, тъй като намаляват относителната концентрация на кислорода.

Въглеродния диоксид се използва в противопожарната техника, тъй като е по-тежък от въздуха и не поддържа горенето. Той покрива горящите материали и ги изолира от околния въздух. За разлика от водната струя, той не застрашава и с разтваряне и необратимо увреждане материалите, които спасява от огъня.

Пожарогасителите с CO2 обикновено представляват стоманени бутилки, в които газът е под налягане и изтича под формата на „сух лед”. Въглеродния диоксид се използва за приготвянето на газирани напитки - газът, който "напъва" да излезе при отварянето на една газирана напитка.

Напоследък количеството на CO2 в околната среда нараства. 

Поради своята значителна плътност този газ се натрупва в по-ниските й слоеве и пречи на свободния топлообмен на Земята с космическото пространство. Това е т.нар. „парников ефект”. В резултат температурата на Земята бавно се повишава. Това има фатално значение за екологичното равновесие. Повишаването на температурата застрашава със стопяване на основни ледникови маси, локализирани около полюсите.

Водите на Световния океан се увеличават и нивото му се покачва. Обширни сухоземни територии ще бъдат потопени. Въглеродния диоксид е един от парниковите газове, регулирани от Протокола от Киото, а останалите са:
  • метан,
  • диазотен оксид,
  • флуоровъглеводороди,
  • перфлуорвъглеводороди и
  • серен хексафлуорид.

Източници на емисии на въглероден диоксид са:

  • горивни инсталации,
  • рафинерии,
  • коксови пещи,
  • от инсталации за производство на
  • стъкло,
  • чугун,
  • стомана,
  • хартия,
  • керамични изделия и др.

Като източници на емисии на парникови газове, тези и други инсталации участват в Схемата за търговия с парникови газове.
--------------------------------------------------

Проблем ли е замърсяването на околната среда и до какво води това?

Кръговрат на веществата.

Многостранната стопанска дейност на човека вече обхвана почти всички звена на кръговрата на веществата, като внася в него количествени и качествени изменения, поставяйки по този начин проблема за замърсяването на околната среда като заплаха дори за собственото си съществуване.

Съществена особеност на нашето съвремие е ускорената пространствена миграция на химичните елементи, свързана с преместването на продукцията на промишлеността и селското стопанство. Съвременното човечество е развълнувано от проблемите, свързани със замърсяването на околната среда.

Факторите, имащи негативно отношение, могат да бъдат:

  • естествени и антропогенни вещества и процеси;
  • различни видове отпадъци и техните местонахождения;
  • рискови енергийни източници - шум, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

В последствие се появяват изменения в компонентите на околната среда: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.

Отрицателно въздействие върху живите организми.

Отрицателните въздействия върху живите организми и преди всичко върху здравето на човека, особено в местата с по-голяма плътност на промишлено съсредоточаване е значително. Трябва да се има предвид, че човек консумира в денонощието около 25 кг въздух.

Замърсените води пък причиняват огромни материални щети на стопанствата, защото стават ограничено годни за ползване, а в някои случаи съвършено непригодни за битово и промишлено водоснабдяване и напояване на селскостопанските земи. Те са източник и на много заразни болести. Замърсяването на реките и океаните в не малко случаи е причина за отравянето на риби и морски видове.

Почвите от своя страна се увреждат при внасяне на прекомерно големи количества например на азотни торове, водещи до натрупване на токсични вещества, които след това чрез консумираните от човека и животните растения, плодове, зеленчуци и др. засягат техните организми.

Замърсяване от отпадъци.

През последните години придобиха особено голяма актуалност в световен мащаб проблемите за замърсяването, причинено от различни видове отпадъци. Това се дължи на съдържащите се в тях микроорганизми, някои от които са болестотворни вируси, бактерии и чревни паразити, водещи до заболявания като коремен тиф, бациларна дизентерия, туберколоза, татанус, холера, детски паралич и др.

Битовите отпадъци представляват добра среда за размножаване на мухи, мишки, плъхове, които също са разпространители на заразни болести. Финият прах, който се отделя от купищата смет пък се разнася от ветровете на големи разстояния.

При разлагането на отпадъци, съдържащи органични вещества, се получават газове и вещества със специфична миризма (амоняк, сероводород, метан, въглеводороди и др.), които допринасят за натрупването на озон в атмосферата.

Могат да бъдат изброени още много проблеми, имащи отрицателно въздействие, но те са разгледани като отделни теми поради големия си обхват. Познанията в тази област днес са от изключително важно значение и съвсем не трябва да се подценяват, ако искаме да я защитим и предотвратим нейното увреждане.
--------------------------------------------------

Колко е важно опазването на околната среда?

Защо е проблем опазването на околната среда?

В съвременните условия на научно-техническа революция, когато човекът все по-активно се намесва в природните процеси, опазването на околната среда се превръща в един от най-острите и актуални проблеми. Това е така, защото този проблем има сериозни последствия за човечеството и бъдещите поколения, които освен регионален имат и глобален характер. 

В нашето съвремие в много страни и райони, и oсобено в промишлените зони, замърсяването на околнaта среда оказва изключително въздействие върху здравето, а оттам и върху продължителността на живот на хората. Това е една от причините борбата срещу замърсяването и безконтролното и хищническо използване на природните ресурси днес да стане глобален социален проблем, който вълнува цялото човечество. 
 

Парников ефект.

Например замърсяването на атмосферния въздух вследствие от натрупване на въглероден диоксид, чиято концентрация неимоверно расте. Това поставя въпросът за опасността от явлението „парников ефект”, водещ до глобални измененията в климата на планетата.

Последния има сериозни отрицателни последствия по отношение на озоновия слой в стратосферата, играещ изключително важна роля срещу пагубното влияние върху живите организми на част от лъчите от ултравиолетовия спектър на Слънцето.


Замърсяване на водите.

Сериозни са опасенията на учените и от замърсяването на водите в Световния океан с нефт, което нарушава морските екосистеми и оказва влияние върху газовия обмен между атмосферата и океаните.

Все повече хората си задават въпроса какви са възможните пътища за използване и преобразуване на природата в интерес на цялото човечество, как ще се ликвидират негативните промени и отрицателните явления, свързани с нейното унищожаването.
--------------------------------------------------

Какво разбираме под oколна среда?

Понятие за околна среда.

"Околна среда" е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство (Закона за опазване на околната среда).

Околната среда и нейните компоненти: 

  • почви, 
  • води, 
  • атмосферен въздух, 
  • растителна покривка,
  • животински свят.
Всичко това е естественото обкръжение на човека, основата за неговия живот и стопанското му благополучие. Това е един от най - ценните национални активи и всички ще имаме полза ако я защитим и опазим. Това е от голямо значение за създаване на оптимални условия за опазване здравето на хората.

В този сайт се прави преглед на:

  • Околната среда като комплекс от фактори и компоненти;
  • Източниците на замърсяване;
  • Неблагоприятните въздействия;
  • Мероприятията за опазването й, вкл. и на нейните компоненти.

Информацията в сайта насочва вниманието обикновените граждани, бизнеса, проектантски организации, неправителствени организации, учащи се, контролните органи и др., т.е. към всички лица, които са заинтересовани и желаят да съдействат за възстановяване и подобряване на обкръжаващата ни среда.
--------------------------------------------------