Вредно въздействие на замърсяването.

Действие на замърсяването на въздуха.

Замърсяванията на въздуха действат както върху хората, така и върху животните, растенията и материалите и като цяло на околната среда. Степента на това въздействие зависи от свойствата, концентрациятa, продължителността на експозиция (изпускането) и от взаимодействието между различните съдържащи се във въздуха замърсявания.

Газовете, парите и аерозолите се разглеждат като потенциално опасни, ако концентрацията им за известно време може да стане толкова висока, че да доведе до влошаване състоянието или до увреждане здравето на хората. До определена доза, попаднала в организма те обикновено не предизвикват физиологични изменения.

При малко по-големи количества известна реакция се наблюдава, но тя не се оценява като увреждане, тъй като все още подлежи на регулиране от организма. Едва когато настъпилите функционални и морфологични изменения станат достатъчно трайни, тогава се поучава отравяне.

Видове отравяния.

Отравянията биват: остри – при внезапно подаване на голямо количество отрова в организма и хронични – при продължително подаване на малко количество отрова. Хроничните отравяния се дължат или на кумилиране на отровата в организма, или на функционално кумулиране, когато се натрупват редица изменения в организма под влияние на токсичното вещество.

Краткотрайните отражения, предизвикани от върхови концентрации, са от значение най-вече за растителния свят.  Последните може да доведат и до остри заболявания при хората. По-голямо значения имат дълготрайните и хроничните отравяния.

Установяване на вредно въздействие.

Установяването на вредното въздействие върху хората е извънредно трудно. Причина за това е наличието на конкуриращи се фактори, които също допринасят за настъпилите изменения в здравословното състояние.  Това са преди всичко професионални, социално-икономически (хранене, жилище, употреба на алкохол и възбуждащи средства и пр.), климатични, етнически и конституционни фактори.

Екстремни условия за епидемиологични изследвания предлагат внезапно установили се инверсионни метеорологични състояния, които водят до статистически доказуемо повишаване на честотата на заболяванията и смъртните случаи при особено чувствителните групи от хора (деца, болни и старци).

Смог.

Смог - ситуации възникват обикновено само в зимните месеци и се придружават от смъртността един до два дни, след като концентрацията на серен диоксид SO2 се задържи един до два дни над 1 mg/m³ въздух. Серния диоксид и прахът са един от най-важните индикатори за замърсяване на въздуха.

При 0,25 mg/m³ прах или дим, опасна е концентрацията на SO2 от 0,5 mg/m³, задържащи се 24 h, докато в отсъствие на аерозоли забележими увреждания за същото време настъпват едва при съдържание на SO2 над 14,3 mg/m³.

Постъпване на токсичните вещества в човешкия организъм.

Постъпването на токсичните вещества в човешкия организъм се извършва почти изключително през белите дробове с тяхната ограмна контактна повърхност (от около 80 m² при възрастните) и късите дифузионни пътища между алвеолите и капилярите.

Вероятността за проникване до белите дробове на добре разтворими във вода газове и пари (например SO2) е по-малка, отколкото на по-трудно разтворимите азотни окиси и озон. Възможността аерозолите да проникнат дълбоко в дихателните пътищата се определя от формата и размерите на частиците им.

Аерозолните частици с диаметър под 0,01 μm (микрометра) проявяват тенденция към коагулиране (слепване) и уедряване, а тези с диаметър над 10 – 20 μm седиментират ( се утаяват) сравнително бързо. По-продължително се задържат само частиците с диаметър 0,01 до 10 μm. При това частиците с диаметър 0,1 – 1 μm са около 1000 пъти повече от тези с диаметър 1 – 10 μm. Границата между утаяващите се и неутаяващите се частици в зависимост от тяхната големина и форма е между 1 и 10 μm.

Груби частици.

По-грубите частици, които видимо се натрупват върху колите, в жилищата, по простряното за изсушаване пране и пр. оказват преди всичко неприятно психично въздействие. В белите дробове те не могат да проникнат, защото се задържат в носа и горната част на дихателните пътища. Съществуващите технически средства позволяват ефективното им улавяне.

Фини аерозоли.

Много по-опасни за човека са фините аерозоли с големина на частиците под 5 μm, които достигат алвеолите. Поради силно развитата си повърхност те адсорбират (поглъщат) редица други замърсявания от атмосферния въздух (SO2, канцерогенни въглеводороди и др.).

Въглероден окис.

Сериозни проблеми създава въглероднния окис СО в плътно заселените райони. Той е вредно вещество, продукт на непълно изгаряне и емисиите му са предимно от транспорта. При ниски концентрации СО действа предимно върху централната нервна система и върху сърдечно-съдовата система.

При здрави хора съдържание на 5 % карбоксихемоглобин в кръвта със сигурност понижава вниманието. Такова съдържание се достига след едночасово вдишване на въздух с концентарция 62,5 mg СО на m³ и при умерено физическо натоварване. Тези условия са налице за жителите на големите градове.

Шумно замърсяване.

Друг голям замърсител на околната среда, който съвсем не е за подценяване и предизвикващ най-много оплаквания от населението е шумът. Той засяга хората не само на работните им места, но и в техните жилища, при почивка и нощния сън. Съпротивителната сила на човешкия организъм спрямо действието на антропогенните фактори на околната среда е по-ниска за деца и възрастни, както и при лица, страдащи от някакво заболяване (белодробно, сърдечно, чернодробно, анемия и др.).

От значение е и комплексът от психосоматични увреждания (намаляване на работоспособността, нарушаване на съня и др.). Върху самочувстието на хората се отразява отрицателно и наличието на неприятни миризми. За хората и животните от голямо значение е и комбинираното въдействие на различните вещества, което може да доведе до сумиране, усилване или отслабване на токсичния ефект.
--------------------------------------------------

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари. Публикуват се след одобрение на редактор.